История

ПРОФ. БЕНЮ СТЕФАНОВ ЦОНЕВ
(1863-1926)

Големият български езиковед професор Беню Стефанов Цонев е един от основоположниците на нашата наука за езика. Той е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч.

Основното си образование завършва в родния си град. В ранните си години проявява влечение  към литературата, пише и стихове. През 1879 г. Министерството на народната просвета  му се отпуска стипендия, за да продължи образованието си в класическата гимназия в Загреб, която завършва блестящо през 1884 г. Учителства в Петропавловската семинария край гр. Лясковец и в Лом до 1886 г. С нова стипендия  заминава за Виена и учи две години славянска и романска филологии. В Лайпцигския университет слуша лекции при най-известните по онова време професори – езиковеди и защитава докторската си дисертация на тема “За източнобългарския вокализъм”.

От 1890 до 1893 г. учителства в Софийската държавна мъжка гимназия и чете лекции във Висшето училище. От 1895 г. е професор по история на българския език и диалектология. Чете лекции и по славянска палеография. Основно място в научноизследователската му дейност заемат българския език и въпросите на българската литературна история и критика. В редактираното от него списание „Български преглед” публикува множество критически статии и отзиви за литературни произведения. Неоценими са заслугите му за отстояване чистотата и благозвучието на българския език и за опростен и демократичен правопис. В научната му биография определено място заема и дейността му като преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски езици. Обогатява българската преводна литература с произведения на световноизвестните автори като Адам Мицкевич, Гьоте, Виктор Юго, Емил Зола, Алфонс Доде, Антон Чехов. Подписани с псевдонимите Б.Юн (Беню), Б.Б, Орфен, Ялпухов публикува и свои стихове сп. “Български преглед”. По негов текст е създадена и първата туристическа песен  “Песен походница” (1912).

Бил е пет пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през учебната 1910/1911 година е ректор на университета. Първият председател е на съставения научен комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване историята на Ловешкия край. По тоя повод обикаля Ловеч и Ловешко, изнася беседи за необходимостта от написването на такава история, среща се с местни дейци във връзка с организиране и събиране на материали. Сам изработва програмаат за написването на “Ловеч и Ловчанско”.

Умира на 5 октомври 1926 г., а първият том на това забележително произведение излиза през 1929 г. под редакцията на неговия съгражданин, приятел и колега проф. Анастас Иширков и е посветено на Беню Цонев.

ОСНОВНИ ТРУДОВЕ

1. За източнобългарския вокализъм. – СБНУ, кн. ІІІ, 1890; кн. IV, 1891.

2. Някои бележки за българский език и правописанието му. – СБНУ, кн. IV, 1891.

3. Ударението в българский език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици (руски, сръбско-хърватски и словенски). – СБНУ, кн. IV, 1891.

4. Програма за изучаването на българските народни говори. – СБНУ, кн. XVI-XVII, 1900.

5. Увод в историята на българский език. – СБНУ, кн. ХУIII, 1901.

6. Една особеност на Враждебския говор. – Периодическо списание, 1903, № 63.

7 . Към историята на българский език. – СБНУ, кн. XIX, 1903.

8. Диалектни студии. – СБНУ, кн. ХХ, 1905.

9. Хиляда години български език. – Летопис на БКД за 1908 г.

10. Кои новобългарски говори стоят най-близо до старобългарски в лексикално отношение? – Списание на БАН, 1915, № 11.

11. Езикови взаимности между българи и маджари. – Год. CУ, Фак. слав. филог., кн. XIII-XIV, 1920.

12. Езикови зависимости между българи и румъни. ¬- Год. СУ, кн. XV-XVI, 1921.

13. Опис на ръкописните и старопечатните книги на Народната библиотека в София. С., 1910.

14. Ръкописната сбирка в Рилския манастир.- Български преглед, 1910, № 10 .

15. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С., 1913 .

16. Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в Пловдив. С.. 1920.

17. Славянски ръкописи в Българската академия. – Списание на БАН, 1916, № 6.

18. Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб. – Списание на БАН, 1913, № 1.

19. Кюстендилско четвероевангелие. – Периодическо списание, 1905, № 66.

20. Добрейшово евангелие. – Български старини, 1906, №1.

21. Врачанско евангелие. С., 1914.

22. Новобългарската писменост преди Паисия; – Български преглед, 1893-1894, № 2.

23. Определени и неопределени форми в бъгарский език. С., 1911.

24. Към правописна обнова. С., 1921.

25. Правописен речник на българския книжовен език. С., 1925.

26. Произход и език на моравците. С., 1919.

27. История на българский език. Т. 1. С., 1919.

28. История на българский език. Т.2; (Под редакцията на Ст. Младенов). С., 1934.

29. История на българский език. Т. 3. (Под редакцията на Ст. Младенов). С., 1937.

1870
Началото е сложено с първото дарение от домашните библиотеки на будните граждани на Ловеч. Книгите са на български, руски, сръбски и гръцки език.  От 1889 г. библиотеката работи като читалня.

1902
Председателят на читалищното настоятелство д-р Параскев Стоянов организира библиотеката по образец на парижката книжарница „Жорж Борже”, подреждането на книжния фонд става с помощта на картончета.

1912
Стефан Евстатиев създава първия печатан каталог, наречен от него „Систематически каталог на книгите в библиотеката на Ловешкото читалище „Наука”, класиран според десетичната библиографическа система.
Каталогът е отпечатан в Ловеч в печатницата на Стефан Рясков.

1939
За пръв път се провежда Седмица на българската книга

31 януари 1948
Към библиотеката е ангажиран специален книговезец Димитър Пъшев Дюлгеров от гр. Плевен, който настанява своята работилница в читалищната сграда в кв. „Вароша”

1 януари 1952
Слага се началото на библиотечната документация като се въвеждат нови инвентарни книги, книга за движение на библиотечния фонд, читателски карти, дневник на библиотеката

1954
Получава статут на околийска библиотека и изпълнява функциите на методическа библиотека. Детската литература се отделя от общия фонд.

8 и 9 октомври 1954
В Ловеч се провежда първото национално съвещание на уредниците и методистите от библиотеките в цялата страна.

1955
Открита е лятна читалня в парка „Баш Бунар”.

1959
Административната реформа я преименува в Окръжна методическа библиотека.

1964
Нанася се в нова сграда и се разкриват отделите: Комплектуване, обработка и каталози, Заемна за възрастни, Заемна за деца, Обща читалня и Читалня за специалисти, Справочно-библиографски и Методичен отдел, Краезнание. Организира се националното откриване на Седмица на детската книга и изкуства за деца

1970
Създадава  се Музикален отдел, който по-късно прераства в комплексен отдел Изкуство.

1986
Сградата се разширява с нови 1000 кв.м. разгъната площ за читалнята, детския отдел и за книгохранилище.

1987
Получава статут на Универсална научна библиотека

22 февр. 1990
С решение № 24/22.02.1990 г. на Общински народен съвет библиотеката приема името на проф. Беню Цонев. Въвеждат се платени услуги в библиотеката.

1992
В библиотеката се внедрява автоматизирана библиотечна програма”АБ”.

1994
Открива се чуждоезикова читалня с дарение на Британски съвет. Изгражда се локална мрежа за автоматизация на библиотечните процеси чрез проект към фондация „Отворено общество”

2000
Въвежда се нова услуга – Интернет за читатели

2005
Създаден е информационен център, който предлага комплексно информационно обслужване

2006
Получава статут на Регионална библиотека

юни 2009
Регионалната библиотека е включена в програмата „Глобални библиотеки – България” (2009-2013), която се подкрепя финансово от американската фондация „Бил и Мелинда Гейтс” и правителството на Република България за осъществяване на проект в полза на гражданите „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки”.

Личните си библиотеки са подарили  учителят Георги Дойчинов, арх. Янко Урумов, проф. Анастас Иширков, проф. Беню Цонев, проф. Стефан Ватев, адвокатът Минко Баръмов, поетите Ламар, Васил Вишневин, Иван Мартинов, Банко Банков, Иван Янчев, писателите Николай Драганов, Георги Мишев, Марко Семов, Ангел Пирински. Повечето от книгите са с автограф или личен печат. Наследниците на Тодор Стратиев, Евдокия и Никола Найденови, д-р Цачо Сяров, Мария и д-р Съйко Съеви са основали парични фондове, от лихвите на които да се закупува литература за библиотеката.

 Христо Бръмбаров (1864 – 25.03.1915)

Роден в Плевен. Учител, а по-късно и директор на четвъртокласното мъжко училище в Ловеч. Един от ентусиазираните инициатори за възобновяване на читалище „Наука”. Подарил голяма част от личната си библиотека – главно книги от руската класика.

 Тодор Стратиев (около 1841 – 17.08.1980)

Роден в Ловеч. Занаятчия. Борец за църковна независимост, за духовно и политическо освобождение. Създава дарителски фонд „Стратиев – народно развитие” като завещава на общината цялото си движимо и недвижимо имущество и с ¼ от лихвите да се закупуват книги за читалищната библиотека.

 Михаил Радославов (1849 – 1895)

Роден в Ловеч. Учител. Съпруг на Анна Предич. За революционна дейност осъден на доживотен затвор и заточен в Диарбекир. След Освобождението работи като адвокат в Ловеч.

 Анна Предич – Радославова (1874 – 1892)

Унгарска сръбкиня от Оршова. Учителка в Ески Джумая (Търговище), където се срещат с Михаил Радославов. В Ловеч е учителка и основателка на женското дружество „Благодетел”. Техните наследници даряват от 154 тома книги от домашната им библиотека на читалището.

 Проф. д-р Стефан Ватев  (06.02.1866 – 09.03.1946)

Роден в Ловеч. Един от създателите на българската педиатрия. Действителен член на БАН. Автор на над 30 научни труда и публикации. Един от основателите на Българския лекарски съюз, на Юнашкия съюз, на Дружеството на българските публицисти и писатели, на Археоложкото дружество и др. В началото на своята кариера е назначен за ординатор на ловешката болница. Избран е за председател на читалището в Ловеч като по време на мандата му се разрешава въпроса за строителството на нова читалищна сграда и създаването на музейна сбирка. Дарява на библиотеката  40 тома книги през 1937 г., парични средства за родния град, за фонда „Написване и отпечатване на поредицата за Ловеч и Ловчанско”. Прави крупни дарения на БАН – 30 000 лева, на редакцията на списание „Педиатричен преглед”- 5000 лева, на Университетската детска клиника – 7 500 лева, на Софийския университет – 1000 тома книги. След смъртта на проф. Беню Цонев той е новоизбраният председател на Ловчанския научен комитет в София по написването и редактирането на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. Почетен гражданин на София и Ловеч.

 Проф. д-р Анастас Иширков (05.04.1868 – 06.04.1937)

Роден в Ловеч. Географ. Той е първият уредник на Географския институт и основател на Българското географско дружество. Член е на БАН и на научния комитет за написването и напечатването на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. През 1935 г. подарява на читалище „Наука” 958 тома книги от библиотеката си и учредява дарителски фонд на свое име. Провъзгласен за почетен член на читалището. Дарява на Софийския университет  900 000 лв. Прави дарения за построяване на ж.п. линията Левски-Ловеч. Автор на 240 научни труда на български и на други езици.

 Проф. д-р Параскев Стоянов (30.01.1871 – 14.11.1940)

Роден в Гюргево, Румъния. Лекар – хирург, основоположник  на хирургичната школа в България. Работил като лекар в Ловеч и оставил трайна следа в обществения живот на града. Събира материали за историята на Ловеч, за революционната организация на Васил Левски, един от инициаторите за създаването на музейна сбирка към читалището и паметника на Тодор Кирков. Автор на книгите: „Ловеч като столица на В. Левски, седалище на Българския революционен комитет”, „Тодор Кирков Ловчалията”, превел главата, посветена на Ловеч, от книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балкана”. Основател на детския морски санаториум край Варна. Професор в Медицинския факултет при Софийски университет. Често е казвал „Когато умра, отворете сърцето ми и ще намерите там написано „ЛОВЕЧ”.

 Проф.  д-р Тошко Петров (30.04.1872 -29.05.1942)

Роден в Ловеч. Редовен член на БАН. Основоположник на научната хигиена в България. Основател и пръв директор на Хигиенния институт при Главна дирекция на народното здраве, основател и завеждащ катедрата по хигиена и бактериология при Медицинския факултет на Софийския университет, въвежда ваксината БЦЖ при новородените. Автор на много научни трудове. Дарява средства за построяването на ж.п. линията Левски – Ловеч, за Ловчанското благотворително дружество. Създава дарителски фонд на името на родителите си „Фицка и Петър Тошкови”, с чиито средства  да се закупуват книги за читалището в Ловеч. Към БАН създава дарителски фонд за научни цели „Проф. Райна и проф. д-р Тошко Петрови” на стойност 100 000 лева.

 Проф. Иван Урумов (10.05.1856 – 09.10.1937)

Роден в Ловеч. Ботаник. Обект на проучванията му е флората на България. Основни трудове:„Принос към българската флора”, „Материали по българска народна медицина”. В поредицата „Ловеч и Ловчанско”  е написал биографиите на д-р Васил Радославов, Иван Драсов, Марин Луканов. Член е на научния комитет и редактор по издаването на „Ловеч и Ловчанско”. Дарява на читалищната библиотека  в Ловеч 1200 ценни книги и става неин  почетен член. Прави парични дарения за фонд „Постройка на читалищна сграда”, за църквата „Св. Богородица”, на дружество „Безплатна ученическа трапезария” в Ловеч и 10 000 лева на Ловчанското дружество в София дарява.

 Проф. д-р Стефан Петков (05.06.1860-08.12.1951)

Роден в Ловеч. Ботаник. Действителен член на БАН. Работи главно в областта на водорасловата, мъховата и висшата флора на България. Автор на първата библиография за българската флора. Участник е при основаването на Българското природоизпитателно дружество, на Българското пещерно дружество и на Българското ботаническо дружество. Член е на научния комитет за написването и отпечатването на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. На читалище „Наука” дарява през 1936 г. 20 тома книги за библиотеката, за което е обявен за почетен член. Прави парични дарения за строежа на ж.п. линията Левски – Ловеч и за църквата „Св. Богородица”.